Глава 22: Хари

 Когато сутринта звънна алармата, в първият момент ми се прииска да я спра и да остана цял дан в леглото. Чувствах се смазан, а лицето така ме болеше, все едно ме беше блъснал камион. Няколко пъти!

 Но днес имахме среща с момчетата, за да обсъждаме текстове на песни за следващият ни албум и аз не исках допълнително да си създавам проблеми с евентуалното ми отсъствие. За това станах и отидох в банята.  Образа, който ме посрещна в огледалото все едно не беше мой – лявата ми скула беше ожулена, подута и оцветена в мораво. Веждата над нея снощи се сдоби с лепенка, за да скрие сцепването. На същото дередже беше и долната ми устна, но поне бях успял да спра кървенето. Развих бинта от дясната си длан и проверих срязването от ножчето – продължаваше да сълзи и при свиване на пръстите ми причиняваше болка.

 Успях да намеря местенце за паркиране точно до входа на студиото. Нахлупих ниско качулката и сложих тъмните очила, преди да сляза от колата. Въпреки това не можех да прикрия всичките си наранявания и когато влязох в отреденото ни за репетиции студио, погледа на Катерина веднага се закова върху лицето ми.

  - Хари – приближи се тя и свали очилата ми – Какво, за бога ти се е случило?

  - Попаднах в задръстване – не се възпротивих на огледа й аз, но се запитах дали Алекс вече не я беше уведомила за подвизите ми в бара.

  - Явно си се борил със зъби и нокти, за да се измъкнеш – подсвирна Зейн и се приближи да ме огледа по- хубаво.

  - Хайде – плесна с ръце Лиам, за да привлече вниманието ни.  – Нямаме цял ден, за да си губим времето в празни приказки. Да се залавяме за работа, защото после имам среща с  Даниел.

 Можех да му кажа къде да си завре срещата, но с това само щях да разбудя духовете и предпочетох да си замълча.

  - Само да изпратя Кати до таксито и веднага се връщам. – Зейн ми хвърли един предупредителен поглед, след което двамата излязоха.

 Аз се запътих към отсрещната стена и седнах на едно ниско столче. С нещо трябваше да си занимавам мислите, докато Зейн се върне, защото иначе рискувах да се сбия с някой от останалите. С периферната си зрение улавях неодобрителните погледи, които ми хвърляха, докато тихо си шушукаха в другият край на стаята. Бях убеден, че темата на разговора съм аз.

 До мен беше подпряна класическата китара на Найл и аз несъзнателно протегнах ръка и я взех. Започнах дразнещо да повтарям акордите от припева на „More Than This” и да си мисля какъв глупак бях, щом позволих на Марко така лесно да ми отмъкне Алекс под носа. Колко бяха прави думите на лирическия герой от песента! Чувствах се по същият начин…

 Снощи, тъкмо когато стигнах до кооперацията на Алекс, до слуха ми достигна моторно ръмжане и аз бързо се скрих в сенките на отсрещния вход. Не исках Марко да ме види тук, затова реших да изчакам да си тръгне, след като остави Алекс и тогава да се кача към апартамента й. Но  Марко също слезе от мотора и влезе с нея във входа. След петнайсетина минути лампите в апартамента  угаснаха, без той да се появи повече.

 Изпитах изпепеляваща ярост, пред очите ми падна червената пелена на ревността…

 Следващото, което помня е, че седях на тротоара,а в ръката си усещах пареща болка. Погледнах надолу –  от дланта ми капеше кръв. Как джобното ми ножче се беше озовало в ръката ми? Вдигнах поглед и онемях -   „Harley”-то не ставаше и за вторични суровини. Гумите бяха нарязани, седалката изтърбушена, огледалата счупени, резервоара пробит, а хромираните части изкривени и надраскани.

 Не посмях да се приближа, за да огледам по-подробно. Бързо  хвърлих поглед в двете посоки на улицата – дано никой не ме беше видял! Добре, че в този късен час движението беше намаляло и нямаше свидетели на вандалските ми изяви. Вдигнах отново качулка, прибрах ножчето и побързах да се отдалеча от местопрестъплението си.

 Когато се прибрах, набързо прегледах поразиите по лицето си и прецених, че нямам нужда от медицинска помощ. Вярно, че на другият ден щях да изглеждам като боксьор след мач за титлата, но това не беше най- страшното. Всъщност, като се замислих, въобще не ми пукаше какво ще си помислят хората, като ме видят. Бях загубил момичето си още преди да съм я спечелил  и направо не ми се живееше…

  - Какво, по дяволите ти става! – гласа на Алекс достигна до съзнанието ми, но в първият момент не повярвах, че това е истина. Бавно вдигнах глава и настръхнах, когато я видях – устната й беше в същото състояние, като моята, а по китките й личаха синините, причинени й от онова копеле, когато я беше стиснал снощи в опита си да я целуне.

 Алекс се приближаваше към мен сякаш по въздуха, носена от диплите на черната си циганска пола. Изрязаният й потник подчертаваше всяка извивка на горната чест на нежното й тяло, а един сребърен кръст се губеше между стегнатите й гърди. Прииска ми се да съм на мястото на това кръстче…

 Не очаквах удара, загубих равновесие и се намерих на пода. Беше ме уцелила по вече наранената ми устна и аз усетих как кръвта отново си проби път навън. Без да откъсвам поглед  от нападателката ми, вдигнах ръка и я отстраних с палец.

  - Какво, по дяволите ти става? – Алекс се надвеси над мен, а от очите й хвърчаха гневни искри.

  - Какво става, за бога!? –  Лиам се отдели от малката си група.

  - Защо не попиташ този вандал тук? – без да откъсва поглед от мен, отговори Алекс и отстъпи назад. Държанието й ме накара да  осъзнах, че тя просто отговори на зададен й въпрос и че всъщност си няма и представа, че освен мен, в стаята бяха и другите. Едва ли имаше представа колко красива беше в яростта си!

  - Алекс, за бога! – Кати и Зейн се бяха върнали. – Това не е начина да се реши проблема…

  - Проблема ще се реши, след като убия това нищожество тук! – прекъсна я грубо по- малката й сестра и поднови язвителната си тирада към мен. – Идваш в бара, където работя и предизвикваш сбиване. След което обвиняваш  мен за поведението си и ме наричаш „уличница”…  И явно това не ти стига, ами накрая унищожаваш и мотора на Марко!...  Какъв човек си ти?!

  - Аз… - споменаването на мотора ме накара да се размърдам и аз полека започнах да се изправям. Не исках да я предизвикам отново да ме удари. – Нямам представа за какво говориш…

  - Значи дори нямаш смелостта да си го признаеш!? – Алекс ми се изсмя подигравателно. – Добре, че не ми трябва признанието ти! Камерата всичко е заснела!

  - Каква…  камера?! – бях си помислил, че все пак се е намерил някой свидетел, но чак пък камера….

  - Ти наистина ли си толкова тъп, колкото изглеждаш? – наклони глава тя и ме изгледа невярващо, но не благоволи да ми отговори на въпроса. – Имаш късмет, че убедих Марко да не подава жалба срещу теб. И че в момента той убеждава домоуправителя да му даде оригиналният запис, за да не цъфнеш пак в новините…  – стоях с наведена глава и се чудех какво да кажа – ако това наистина видеше бял сват, ако не с кариерата, то поне с оставането ми в „1D” беше свършено и дори Зейн щеше да е безсилен този път.

  - Алекс – Кати отново направи опит да се намеси. – Трябва да му кажеш…

  - Нищо няма да му казвам! – Алекс насочи яростта си към нея, а аз се запитах какво ли може да се крие зад тези думи. Но преди да успея да попитам, Алекс отново се обърна към мен и  следващите й думите  се забиваха като ками в сърцето ми - Това, че си ме изчукал веднъж,за което  – събра длани пред гърдите си – благодаря на Бога… и алкохола, че нямам спомен, не ти дава правото да се месиш в живота ми… Не ти дава правото да се месиш  в живота на приятелите ми, като им създаваш грижи…

 Не беше нужно да казва нищо повече – шока, които се изписа по лицата на Лиам, Луи и Найл беше достатъчно красноречив, че дори и казани през стиснати устни, думите й бяха попаднали точно в целта. Найл изпусна пакетчето картофки, с които залъгваше глада си още преди връхлитането на Алекс, а Луи замръзна в смешна поза с опънати тиранти.  Само Лиам не помръдна, но смръщеният му  поглед беше достатъчно красноречив.

  - Алекс, за бога! – Кати се беше приближила до вилнеещата си сестра в опит да я по успокои . – Моля те, не казвай нещо, за което после ще съжаляваш…

 Но Алекс вече не мислеше какво говори в яда си. Изблъска ръка на сестра си и обръщайки се  към нея каза думи, по – тежки от досегашните.

  - Иска ми се никога да не беше печелила онзи билет – извика тя и на мен ми се сви сърцето от болката, изписана по лицето на Кати.  – Чуваш ли!? Никога да не беше идвала в Лондон… Никога да не се беше запознавала с тях…

 От очите на Кати потекоха сълзи. Тя отстъпи от Алекс  и седна на един стол. Зейн изтича към нея и я прегърна успокоително. Алекс, явно осъзнавайки какво беше казала току що, запуших устата си с ръка, обърна се и избягах от стаята, затръшвайки вратата след себе си.

 В студиото настъпи тишина. Никой от присъстващите не направи опит да заговори. Стоях с наведена глава и свити в юмруци ръце и премислях последните събития. Гнева на Алекс беше заразен и аз изпитах нужда да намеря отдушник за своя.

  - Мамка му! – процедих през зъби, като изритах падналото столче с все сила и то се удари в стената. – Мамка му! Мамка му!

  - Дали стават още за ядене? – Найл клекна припряно и засъбира разпилените по пода картофки.

  - Ще видя какво прави Ел… - каза в същото време Луи пускайки рязко тирантите си и тръгна към вратата с телефон в ръка.

  - Почакай ме! – Найл изостави заниманието си и побърза да настигна Луи.

 Погледнах към Лиам, очаквайки, че и той ще направи същото, но трябваше да се разочаровам. Той стоеше със скръстени ръце и ме наблюдаваше мрачно.

  - Какво? – озъбих му се, като разперих ръце.

  - Нищо! – отговори намусено и се извърна към пианото.

 Въобще не ми пукаше за мнението на останалите в този момент, но тогава до слуха ми достигнаха тихите ридания на Кати.

  - Мамка му! – повторих, но този път причината бяха наранените чувства на Кати. Приближих се до нея, пренебрегвайки неодобрителният поглед на Зейн и паднах на колене пред стола. – Кати… Аз… Не знам какво да кажа! За всичко съм виновен аз… Ако не бях се държал, като малоумен кретен… Знаеш, че Алекс не искаше да каже това! Толкова съжалявам…

  - Знам Хари, вината не е само твоя – най- накрая ме погледна Кати. – Алекс също има вина… Както и всички ние…

  - Не те разбирам… – какво се опитваше да каже – Вината е само и единствено моя…

  - Не разбираш ли, Хари? – прекъсна ме тя. – Алекс е също толкова лудо влюбена в теб, колкото и ти в нея! Боже, такива магарета сте и двамата…

  - Алекс е влюбена в… - не смеех да продължа, защото исках да се надявам, че думите й са истина. Тогава отново се сетих танца на Алекс и Марко снощи в бара. – Но нали тя и…

  - Марко ли? – Кати ми се усмихна през сълзи. – Знаеш ли, Марко е много проницателен мъж и страхотен приятел. Точно той ми отвори очите за чувствата на Алекс към теб.

  - Но снощи той остана да пренощува при нея! – продължавах да упорствам.

  - Вчера ти казах, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Все още имах надежда, че двамата ще се разберете без намесата на околните. Точно за това ти дадох и адреса на бар... Но явно съм грешала в силата на трезвото ви мислене. – Кати въздъхна – Това, което ще ти кажа не трябва да стига до ушите на Алекс. Обещай ми, Хари! – Кати погледна над главата ми -  Обещайте ми, че това, което ще кажа, ще си остане в тази стая и ще бъде чуто само и единствено от вас петимата.

 Извърнах рязко глава. Лиам, Найл и Луи, които не бях разбрал дори, че са се върнали, кимнаха едновременно с глави.

  - Обещаваме ти, Кит-Кат! – отговори Луи от името на тримата.

  - Скъпи? – обърна глава към Зейн, който извъртя очи и кимна. Кати хвана ръката му и го дари с лъчезарна усмивка. После въздъхна още веднъж и заразказва. – Когато преди три месеца заминахте на турне, Алекс започна да се променя. От начало само я улавях да седи замислена, а понякога несъзнателно да докосва устните си. – Кати ми се усмихна и аз се сетих за целувката, която си бях откраднал на тръгване. Явно спомена се отразяваше в очите ми,защото тя кимна с глава – Да, Хари и аз предполагам, че става въпрос за тази целувка.  Но тогава не отдадох значение на това. Когато след две седмици започна работа в бара и се запозна с Марко, тя сякаш се улови за това ново познанство, като удавник за сламка. Започна да обръща и повече внимание на външният си вид. Прекарваше все повече време с него и аз си помислих, че те наистина са заедно, но че тя още не е готова да ми го признае. – Кати отново пое дълбоко въздух – Тогава излезе онази статия за теб и аз бях толкова бясна, че не обърнах внимание на ставащото около мен. Бързах да се обадя на Зейн и не мислех за нищо друго. Когато приключих разговора си с него и се върнах в градината, Алекс я нямаше. Попитах Марко къде е и той ми каза, че й прилошало, когато видяла снимката. – Кати отново погледна над главата ми. – По същото време Ел и Дани още говореха с вас и не знаят за този ни разговор с Марко. Но понеже и аз самата не знаех какво да си мисля за реакцията на сестра си, просто ги помолих да не говорим по темата, защото е много болезнено за мен и те се съгласиха.

 Аз стоях с наведена глава и се опитвах да възприема чутото. Нима до толкова бях заслепен от новозародилото се чувство, че не осъзнавах как отричането му ще се отрази на хората около мен? Как това ще се отрази на Алекс!

  - Няколко дни след това Алекс си направи татуировката – продължи Кати, но спря, когато вдигнах рязко глава при споменаването на татуса.

  - Аз я попитах дали има някаква символика, но тя отрече. Нарече я просто „хубава картинка” – казах тихо.

  - Нима не си разбрал, Хари? – устните й се изкривиха в тъжна усмивка. – Това е тя самата – Черен Ангел с кървящо сърце!... Но да си призная и аз самата разбрах символиката няколко дни по- късно, когато Марко ни беше дошъл на гости.

 При споменаването на името му аз се намръщих. Нима беше толкова важен за Алекс, че чак Кати говореше за него с такова възхищение? Но Кати отново ме опроверга.

  - Когато Алекс влезе да приготви обяда, Марко ме попита за теб – какъв си, как се отнасяш с Алекс… Искаше да знае дали си мъж на място, на когото може да се разчита. Аз отговорих положително и поисках да знам защо се интересува. Тогава Марко ми направи едно признание, което ако стигне до ушите на Алекс… - Кати млъкна рязко, въздъхна и продължи – Същата вечер, когато си е направила татуса, Алекс се е опитала да го съблазни. – при тези думи аз отново вдигнах глава, а в очите ми заискря ревност, примесена с болка. Кати продължи – Марко вече е имал впечатлението, че тя е влюбена, но че още не го е осъзнала или че се бори със зъби и нокти, за да го преодолее. За това не е много сигурен, но и сам се е досетил, че става въпрос за теб, защото Алекс е говорила за всички останали, само теб не те споменавала.

  - Но аз пак не разбирам – нима мисловните ми способности бяха закърнели от нанесените по главата ми удари, че не можеш да се досетя сам това, което се опитваше да ми каже Кати.

  - Марко я е излъгал, Хари…  – Кати неспокойно се размърда на стола – Марко й е казал, че е гей!