Пролог: Алекс

-  Здравей... Аз съм Хари!

-  Кой Хари? Хари Потър ли?

-  Хари Стайлс!

-  Трябва ли да м и говори нещо?

 Така започна всичко … Или по скоро не!

 Всичко започна половин година по- рано, когато сестра ми Катерина спечели билет за концерта на любимата си група и замина за Лондон. Върна след две седмици с разбито сърце и с времето започна да се променя все повече и повече. Затвори се в собствената си черупка, загуби апетита и съня си. Престана да обръща внимание на външността си, престана да слуша музика… престана да разговаря с нас!

 И всичко това се дължеше на факта, че отдаде сърцето си на Зейн Малик!

 Когато Хари Стайлс дойде лично в България, за да я потърси и отведе със себе си обратно в Лондон, с баща ми твърдо бяхме против. Не ни интересуваше, че не само Кати проваля живота си, защото както се оказа и Зейн не беше в по- цветущо положение. Но пред молбите на мама, всепризнатият чар на Хари (който явно само на мен не действаше) и успешно изказаните от него аргументи, баща ми отстъпи.

 Събитията през следващите дни се развиха неочаквано дори за мен – опита за самоубийство на Зейн, запознанството ми с останалите момчета, концерта и посветената на Кати песен… Романтичното предложението за женитба!

 И през цялото време аз бях пряк свидетел и участник в събитията, след като родителското тяло ме изпрати с Кати към Лондон, въпреки острото ми възражение.

 Сега, две години след съдбовното запознанство на Кати и Зейн, довело и до моето собствено преместване в Лондон, беше настъпил момента на така чаканата сватба…