Глава 7: Алекс

 Бяха изминали почти 7 месеца, от както се преместих в Лондон и един от втората съдбовна нощ, последствията от която се бяха разминали като с магия. Мисля, че за последното трябваше да благодаря на Зейн. Не, че Катерина не ми изнесе лекция на тема” Жените в живота  на Харолд Стайлс”. Но благодарение на краткото време, което трябваше на Хари да се облече – някой ден, в далечното бъдеще си обещах да му благодаря за което – се разминах само с кратката версия. Аз , разбира се, кимах усърдно с глава и се съгласявах безпрекословно с всичко.

  - Не ме разбирай погрешно - много го обичам, но това не ме прави сляпа за недостатъците му – завърши накрая Катерина. – Ти си ми сестра и искам да си щастлива! И ако с нещо мога да ти спестя болката, която аз преживях заради връзката си със Зейн…

  - Кати – прекъснах я аз - Не съм влюбена в Хари. Просто това е лошо стечение на обстоятелствата… под въздействието на алкохола… - изчервих се, докато се опитвах да намеря правилните думи. – Искам да кажа, че може и да се е възползвал от състоянието ми, но и аз не съм света вода и също нося отговорност – това ми прозвуча, като оправдание на действията му. Боже, нима се бях побъркала до толкова, че да го защитавам?!  - Все пак, както каза и Зейн – ние сме големи хора…

  - Днес май всички сте се хванали за това, като удавници за сламка – разсмя се сестра ми.

 Но новооткритото състояние на Кати ме накара да й спестя епитетите, които можеш да прикача към името на Хари. Както изглежда и той беше стигнал до същото заключени, защото когато отново се присъединиха към нас в кухнята, само ми се ухили тъпо и мило помоли за кафе и закуска. Какъв нахал!

 През следващите няколко седмици се засякохме само няколко пъти, защото на „1D” им предстоеше 3 месечно турне в Русия и Азия и момчетата бяха заети с усилени репетиции.

 Макар и с лека до момента бременност, лекаря  забрани на сестра ми да предприема едно такова дълго и натоварващо пътуване. Това се отрази зле на нервите на Катерина, която под въздействието на бушуващите от бременността хормони, сменяше настроението си по- често и от небето над Лондон. Зейн се стремеше да й е постоянно на разположение, въпреки натовареният си график, но и той беше под напрежение заради предстоящата раздяла.

 Денят, преди заминаването на момчетата, бързах да събера багажа си. Вече правех последна обиколка, да не би да съм забравила нещо, когато на вратата се позвъни.Чаках  Зейн, който на връщане от последната репетиция, щеше да мине да ме вземе и да ме откара при Катерина в извънградската им къща. Двамата бяхме стигнали до решението да се преместя при нея, докато трае  турнето, за да не й е скучно и самотно.

 Мислейки, че е той отворих вратата без да погледна през шпионката.

  - Здравей! – Хари стоеше срещу мен с ръце в джобовете и леко поклащайки се на пети, ми се усмихна – Готова ли си?

  - За? – или нещо ми убягваше или…

  - Да те закарам при Катерина – отговори простичко.

  - Благодаря, но вече съм се разбрала със Зейн – още не можеш да се отърся от изненадата, че го виждам на прага си.

  - Зейн няма да дойде. Прати мен –  каза спокойно и без покана влезе вътре.

  - Не разбирам –  погледнах го объркано - Как така няма да дойде?

  - Бързаше да се прибере по- скоро, за да прекара повече време с Катерина, преди утрешния ни полет – обясни ми  Хари.

  - Но уговорката ни не беше такава – в главата ми вече се развихряха картини от евентуален един час, прекаран в компанията на Хари. При това сами!

 За момент така се отнесох в несъстоялите се още вариации, че подскочих когато Хари ме погали по бузата.

  - Да не си посмял да ме докоснеш пак! – озъбих му се аз.

  - Спокойно, тигърче! –явно успях да го засегна, защото се намуси - Просто проверявах дали нямаш температура, защото страните ти горят.

  - Дано да е така, защото иначе ще разбереш, че това „тигърче” разполага с остри нокти и зъби – реших да се презастраховам.

  - Не ми отговори на въпроса – Хари се огледа.

  - Кой въпрос? – попитах на свой ред. Как така успя толкова бързо пак да смени темата?

  - Дали си готова – отговори отнесено и ми хвърли един поглед от прага на спалнята.

  - Да, аз…  - тръгнах по петите му, като се опитвах да измисля някакво оправдание, за да не тръгна с него. Но Хари вече беше нарамил сака ми през рамо.

  - Само това ли е багажа ти? –  той какво очакваше – комплект куфари, подредени по големина?

  - Да, взела съм си всичко необходимо.

  - Тогава – кимна по посока на вратата – след вас, мис – и понеже аз не помръднах от мястото си, допълни – Ако не искаш отново да те метна на рамо и да те изнеса насила, по- добре се размърдай.

 Не бях сигурна дали ще изпълни заканата си, но реших да не рискувам. 

 Вече в колата се сетих за репликата му и го погледнах предизвикателно.

  - Какво искаше да кажеш с това „отново да те метна на рамо”? – а исках ли да чуя отговора?

  - Някой ден, ако си послушна, може и да ти кажа – отговори ми той, без да отклонява поглед от пътя.

  - Ок, продължавай да си вярваш – обърнах се на другата страна.

 Колкото и да се опитвах да завържа един най-обикновен разговор, явно не беше писано. За това бръкнах в чантата  и извадих MP4 си. Изхлузих  мокасините  и качих босите  си крака на таблото на Астън Мартина, забих тапите в ушите си и усилих музиката до край.

 С първото се надявах да го подразня достатъчно, че да му държи влага през 3те месеца на турнето. Само, че не посмях да погледна към него, за да видя ефекта от действията си, а демонстративно си сложих тъмните очила и се завъртях към прозореца.

 Под звучите на Metallica по някое време съм заспала.