Един нахален слънчев лъч си проби път през пердетата в затъмнената стая и се спря върху лицето ми. Бавно съзнанието ми започна да изплува от дълбините на съня. Усещах устата си пресъхнала. Направих опит да се завъртя, за да видя колко е часа, но това ми донесе само нечовешка болка в главата.
Тогава дойде и лекото похъркване от лявата ми страна, а една ръка собственически тупна на корема ми…
- Какво по дяволите… - вцепених се, но все пак извърнах поглед към източника на звука. Върху съседната възглавница се разпиляваха нежни къдрици, скривайки самоличността на лицето, което оставаше в сянка.
Ококорих се стреснато – това определено не беше моята стая! Опитах се да извикам спомен от предишната вечер, но безплодните напъни само увеличаваха напрежението в главата ми.
Трябваше да се измъкна от тук колкото е възможно по-бързо. Хванах с два пръста палеца на чуждата ръка и полека я отместих, връщайки я на собственика й. Опита ми да стана обаче се провали – явно щеше да ми е необходимо повече време за това действие.
Сякаш ми отне ми цяла вечност, но вече бях на крака. Огледах се през стаята, а съмненията зародили се в главата ми, вече придобиваха реални очертания - дрехите ми бяха разпилени из цялата стая, правейки компания на чифт мъжки. Започнах трескаво да ги събирам, като навличах върху себе си каквото ми е попаднало в ръцете. Отне ми по-малко от минута да овършея принадлежащите ми вещи, но сякаш нещо ми убягваше… Сутиена!
Клекнах и погледнах под леглото, надявайки се да е от тази страна. Но надеждите ми се оказаха напразни – една част от него висеше предизвикателно от другата стана. Замислих се – дали да рискувам и да събудя обитателя на стаята с действията си или да се изнижа колкото се може по- бързо, оставяйки следа след себе си!?
Поддавайки се за момент на паниката, реших да избера втория вариант - да избягам от тук, като последната страхливка. После реших да рискувам. Затворих за миг очи и си поех дълбоко въздух, в безмълвен опит да се успокоя. Заобиколих леглото с протегната напред ръка.
В този момент слънчевия лъч се премести и падна върху лицето на спящият. От устните ми се отрони тих вик на ужас – бях прекарала нощта в леглото на Хари Стайлс!
Това сякаш ми даде неочакван тласък. С рязко движение дръпнах сутиена от под тялото му и отскочих назад. Нищо. Той дори не помръдна. Отдъхнах си – може би за момента късмета беше на моя страна. Само да не бяха чуковете в главата и неприятния вкус в устата ми!
Заотстъпвах заднешком към вратата, отмъквайки по пътьом бутилка минерална вода от мини бара. Изнизах се в коридора преди паниката отново да ме завладее, затваряйки вратата след себе си с леко щракване.
Вече в стаята си, щракнах припряно резето и се свлякох на пода. Махнах капачката на бутилката и жадно изпих всичката вода.
Какво по дяволите се беше случило снощи? И как така се бях озовала в чуждото легло? За момента не смее да мисля за събитията след това.
Но колкото и да напрягах сивото си вещество, всичко си оставаше обвито в мъгла. Спомените ми се губеха някъде към полунощ.
Станах припряно от пода и се насочих към банята. Пуснах водата и излях промишлено количество от перлите във ваната. Исках колкото се може по- бързо да измия спомена от предходната нощ от тялото си. Сритах дрехите си на купчинка в краката си, докато ваната се пълнеше. Помислих си дали направо да не ги изхвърля, но ми стана жал да тениската – беше една от любимите ми. Погледнах плахо към огледалото – от там ме гледаше лицето ми, бледо и с тъмни кръгове около очите. Жалка картинка!
Ваната се беше напълнила. Прекрачих във водата и потопих напрегнатото си тяло в приятната топлина. Отпуснах се назад и си наложих да изчистя съзнанието си. Но мислите ми постоянно се връщаха към събитията от снощи – официалната вечеря, преди днешната сватбата на сестра ми.
Вечерята се състоя в ресторанта на хотела, в който бяха отседнали семейството и приятелите на Зейн, както и нашето семейство. Сякаш той се страхуваше, че ако прекарат и една нощ разделени със сестра ми, тя ще размисли и ще избяга. Луда работа! Още й се чудех какво толкова намери в него, та с готовност изпълняваше всичките му прищявки. Но когато я попитах, тя просто се усмихна и ми отговори, че когато се влюбя истински съм щяла да разбера.
Както и да е – бъдещето беше пред мен, но плановете ми определено не включваха постоянно присъствието на мъж в живота ми… поне в близките 2-3 години. Бях на 19 и приоритет за момента се очертаваше образованието ми.
За разлика от Катерина, която още от малка тръгна по стъпките на баща ни и тази година се дипломира като юрист, аз определено вървях в съвсем различна посока – бях по- скоро творческа натура и това наклони везните към рекламата и графичния дизайн. Човек трудно би разбрал как при такава невероятна външна прилика, двете с Кати имахме толкова различни виждания за заобикалящият ни свят. Освен еднаквото ДНК, вкусовете ни към нещата от живота се свеждаха до минимум - като се започне от стил на обличане, книги, филми, ежедневните ни малки битки и музикален вкус .
Но да се върнем към събитията от снощи и дразнещата липса на спомени от последните часове в главата ми.
Официалната част на вечерята приключи към 21:00ч., след което се преместихме в бара на хотела. През следващия час по- възрастните се ориентираха към прибиране по стаите. Вече чувствах главата си леко замаяна от изпития алкохол и се замислях и аз да се оттегля с достойнство, когато приятелката на Лиам - Даниел, неочаквано предложи да направим обиколка из нощните заведения на Лондон.
Часовата разлика със София беше 2ч. и за нас вече наближаваше полунощ. Но нямаше как – като сестра на булката и привилегирована с бъдещата титла „главна шаферка”, аз трябваше да вземам дейно участие в забавлението на звездните ни гости. Каква досада! С копнеж погледнах към спасителния асансьор и последвах с несигурни крачки останалите навън.
Дискотеката, на която се спряхме за тазвечерното ни инцидентно излизане, беше едно от най- новите и модерни заведения в града. Помещаваше се на цели 3 етажа, всеки от които разделен на няколко зали.Имаше и стаи за частни партита. Беше помислено за всичко – от разнообразния интериор и музика във всяка стая, до задоволяването и на най- шантавите идеи на клиентите.
На последният етаж беше VIP зоната, за където незнайно как имахме запазени сепарета. Явно новината за звездната сватба, която се носеха като градска легенда през последните месеци, беше принудила собствениците на заведения да се презастраховат за евентуално ни посещение.
Почти веднага след като се настанихме ,на масата изневиделица се появиха няколко бутилки с разнообразен алкохол. Момчетата не губиха време в приказки, а щедро разливаха съдържанието им по чашите.
За разлика от Катерина, аз не държах много на алкохол. За това реших да пия само на фреш. Имах добри намерени, наистина. Но последвалите събития и поредният скандал с къдравото недоразумение, което нарочно бутна една бутилка и алкохола се изля върху мен, разклатиха нестабилните им основи и аз се озовах насред дансинга с пълна чаша уиски.
След това всичко ми се губи… до таз сутрешното ми събуждане в чужда стая, в чуждо легло, до човека, който извикваше най- лошите черти от характера ми на повърхността…
Водата във ваната неусетно изстина. Отнесена в мислите и спомените от снощи или по- точно от липсата на такива, бях прекарала така почти час. Време беше на се стегна и да се изправя пред последствията от действията си. Каквито и да бяха те.
Само че преди това се нуждаех от животворната сила на кана кафе – черно и силно и пълна чиния с въглехидрати. Само така болката в главата щеше да отшуми достатъчно, че да успея да се съсредоточа върху днешните си задължения.
Припряно подсуших косата си с хавлията, но я оставих да изсъхне сама от сутрешното слънце – фризьора щеше да се бори с последиците от това мое решение по- късно. После навлякох първите попаднали пред погледа ми дънкови панталонки и тениска на RHLP, нахлузих протритите от носене черни мокасини и се огледах за големите слънчеви очила. Ако можех, бих нахлупила и скиорска маска на главата си, но сигурно щяха да ме вземат за терорист или най-малкото за освидетелствана от лудницата. Грабнах още една бутилка с минерална вода от малкият хладилник за из път и се запътих към слънчевата градина на хотела, където предполагах, че ще намеря Катерина.
Още нямаше 9ч., но ранното августовско слънце вече напичаше упорито и дразнеше очите ми, дори през черните стъкла на очилата. Намерих сестра си точно там, където очаквах – в малката беседка, цялата обрасла в розови храсти, в най-затънтения край на градината. Вече няколко дни това уединено местенце се беше превърнало в постоянна дестинация на искащите да се скрият от любопитните погледи на другите гости на хотела Зейн и Катерина. Към тях обичахме да се присъединяваме и ние от време на време.
Когато се тръшнах на стола до нея без дори да поздравя, Катерина вдигна поглед от дисплея на телефона си и ме погледна преценяващо. Зачудих се дали вече знае за снощните ми подвизи или може би се досещаше? Но после се сетих какво преживя тя самата, когато връзката й със Зейн блесна в интернет пространството. За това Катерина щеше да е последният човек на света, който да хвърли камък по мен. Образно казано.
- Явно купона снощи не протече според плановете ти, нали? – попита ме тя и аз пак застанах нащрек. Но следващата й реплика разби на пух и прах всичките ми страхове - Бях останала с впечатлението, че тази сутрин няма да успееш да се изнижеш от леглото след изпитото количество алкохол – на устните й цъфна усмивка.
- Правя го само защото знам, че за тебе е важно – направих опит за шега и се усмихнах накриво. Усмивката на сестра ми стана по- широка.
Чу се дискретно прокашляне . Един сервитьор беше изникнал сякаш от нищото, бутайки сервизна количка, отрупана с направената от Катерина поръчка. Тя му благодари и той се оттегли.
Коремът ми изкъркори издайнически. Станах и се заех да си сервирам нещо за хапване. Когато приключих с избора си, чинията ми имаше връх. Веждата на Катерина литна нагоре:
- Сигурна ли си, че ще успееш да се пребориш с цялото това количество?
- Само гледай – отговорих аз, докато си наливах чаша кафе.
Нахвърлих се с вълчи апетит върху бърканите яйца, хрупкавия бекон и сиропираните палачинки, като игнорирах задавения смях на сестра си.
Вече бях преполовила съдържанието на чинията, когато се чуха познати гласове. Без дори да си правя труда да вдигна очи, аз почувствах изгарящата топлина на погледа му.
Зейн се наведе над озареното от щастие лице на сестра ми и я дари със звучна целувка.
- Мисля, че ще повърна – промърморих под носа си, но за щастие никой не ме беше чул. Или грешах? Огледах се подозрително над рамката на очилата и срещнах напрегнатият поглед на Хари – Какво? – сопнах му се, за което веднага съжалих. Бях си обещала, че днес ще пазя поведение.
- Нищо – отрони се от нацупените му устни, докато се тропясваше на стола срещу мен.
Зачудих се какъв ли вкус имаха устните му, дали са меки и нежни или …
Тази мисъл ме изкара отново от релси. От къде въобще ми хрумна такова нещо!? Аз дори не го харесвах, а ето че липсата на спомени от снощи си играеше с въображението ми.
Апетита ми отиде по дяволите. Чудесно! Избутах чинията.
- Нали те предупредих, че няма да успееш да го изядеш всичкото – каза сестра ми.
- Просто изведнъж апетита ми секна – отговорих, като отправих крадешком поглед към Хари. На устните му се появи злобна усмивчица, от което ми стана ясно, че е разбрал намека.
- Щом ти няма да го ядеш… - той се протегна, дръпна чинията към себе си и се нахвърли на закуската ми със същият апетит, като мен преди малко.
Катерина и Зейн бяха заети с размяната на телесни течности, а Хари вършееше съсредоточено над закуската ми. Използвах момента да го огледам по-внимателно на дневна светлина. Не, че не бях имала тази възможност до сега. Но в този момент сякаш ми изглеждаше различен.
Тръснах рязко глава и станах, като избутах шумно стола си назад.
- Къде тръгна? – попита Катерина
- Мисля да се поразходя малко, преди да ме завлечеш към фризьорския салон – отвърнах, вече отдалечавайки се – Трябва да прочистя съзнанието си и дано успея да си спомня нещо. – добавих тихо на себе си.