Глава 8: Хари

 Репетициите за предстоящото турне изцеждаха целият ми заряд. Накрая имах сили само за един бърз душ и се трупясвах в леглото. С другите не беше по- различно - Лиъм и Луи бяха намалили до минимум срещите си с Ел и Даниел и дори вечно гладният  Найл успя да спестил малко състояние от разредените си посещения в „Нандос”. Всички стигахме предела на възможностите си.

 Всички, освен Зейн!

 Направо му се чудехме как намира сили сутрин да става от леглото. Бременността на Кати вървеше добре, но лекаря изрично й забрани да пътува, което опъна нервите й до крайност. Това пък оказваше влияние върху Зейн, който гледаше да й е винаги на разположение и репетициите ни се накъсваха допълнително от постоянните им разговори. Но никой от нас не се оплакваше, а гледаше максимално да показва подкрепата си. Все пак бяхме едно семейство.

 Но имаше и нещо друго, което ме караше да съм се превърнал в негова втора сянка през последният месец. Още не бях намерил начин да му благодаря подобаващо за подкрепата, която ми оказа при опита ми да предизвикам сам убийството си от ръката на Кати. Дори не ми се разсърди, че бях скрил от него това, което се случи между двама ни с Алекс.

  - Не мога да повярвам! – смееше се с глас Зейн. – Ти и Алекс! Брат, ти май наистина се опитваш да се убиеш, като се предлагаш на тепсия на жена ми. Не ти ли мина през главата до какво ще доведат действията ти?

  - Разбира се, че ми мина  -  казах припряно, докато закопчавах ризата си. Най- горното копче отново липсваше. - Точно от страх да се изправя пред нея, не казах и на теб. Не, че ти нямам доверие, знаеш. Но…

  - Реши да се презастраховаш – довърши мисълта ми Зейн.

  - Да!  Поради същата причина реших да  излъжа и Алекс за първият път… макар да ми се искаше да й разкажа подробности, отколкото да й спестя всичко – на устните ми се появи лукава усмивка, когато спомените нахлуха. – Някой ден ще ти разкажа за изтърпяното от тази жена… Но само предисторията  - отново се усмихнах. – Сега само ще ти кажа, че става истинска тигрица под влиянието на алкохола – протегнах напред ръка и показах драскотините от снощи, с което предизвиках  само  още смях и подигравки от страна на приятеля си. Вече бях готов с обличането.  – Да се връщаме при момичетата, защото съм примрял от глад, а усетих мириса на топли кроасани.

 Няколко дни след това започнаха репетициите и решението ми да говоря с Алекс отиде по дяволите.

 Затова, когато днес на последната репетиция Зейн спомена, че трябвало да мине да вземе Алекс и да я закара при Кати в провинцията, за да й прави компания през идните месеци, видях възможност за организирането на една съвсем случайна среща – поне за нея.

  - Хей, Зейн! – обърнах се съвсем невинно към него. – Защо не се прибереш направо в къщи, за да имаш повече време да се сбогувате с Кати, а пък аз ще свърша тази работа?

 В очите на Зейн се появих весели пламъчета, но понеже за сега още мълчахме пред останалите за моето падение, само кимна в знак на съгласие. Бях сигурен, че го сърби езика да ме пита за внезапното ми желание за едно уморително шофиране до провинцията и обратно, но си замълча. След малко каза:

  - Защо направо не дойдеш и ти да пренощуваш в къщи? Сигурен съм, че Кати ще ти се зарадва, освен това няма да ти се налага да шофираш отново към Лондон. А пък утре сутрин направо ще тръгнем към летището.

 Това ме устройваше идеално – ако заплануваният от мен разговор с Алекс претърпеше крах по време на едночасовото пътуване към извънградската къща на Кати и Зейн, то може би по- късно щях да на имам възможността за втори шанс.

 Паркирах Астън Мартина възможно най- близко до входа на кооперацията, защото не можех да съм сигурен колко багаж ще ми се наложи да пренеса, а вече бях на предела на силите си.

 Когато стигнах пред вратата й натиснах звънеца и притъпих желанието си да се подпра на стената, като бръкнах дълбоко в джобовете си.

  - Здравей! –  опитах се с усмивка да прикрия прозявката, която заплашваше да разчекне устата ми  – Готова ли си?

  - За? – Алекс ме изгледа така, че за момент се зачудих дали не са ми поникнали втори чифт ръце.

  - Да те закарам при Катерина – реших да й дам време да се окопити.

  - Благодаря, но вече съм се разбрала със Зейн – тя май още не схващаше, че ролята на шофьора бях поел аз.

  - Зейн няма да дойде. Прати мен –  вече губех търпение и реших да се самопоканя.

  - Не разбирам. Как така няма да дойде? – да не би да говорех на китайски?

  - Бързаше да се прибере по- скоро, за да прекара повече време с Катерина, преди утрешния ни полет – заключих пръсти – още една невинна лъжа.

  - Но уговорката ни не беше такава.

 Страните й бяха толкова зачервени, че се зачудих дали не се разболява и затова ми отговаря така неадекватно. Посегнах да пипна бузата й, а  тя подскочи, все едно я е ударил ток.

  - Да не си посмял да ме докоснеш пак! – изсъска през стиснати зъби насреща ми Алекс.

  - Спокойно, тигърче! –бях поразен от бурната й реакция  - Просто проверявах дали нямаш температура, защото страните ти горят.

  - Дано да е така, защото иначе ще разбереш, че това „тигърче” разполага с остри нокти и зъби – това явно трябваше да ме стресне.

  - Не ми отговори на въпроса – върнах се отново на основната тема, като потърсих с поглед куфарите й, но такива до вратата нямаше.

  - Кой въпрос? – нарочно ли го правеше?

  - Дали си готова – погледна я несигурно от прага на спалнята.

  - Да, аз…  - следваше ме по петите ми, но сякаш беше тук само тялом.

 Тогава видях приготвения до стената сак и го преметнах през рамо.

  - Само това ли е багажа ти? –  на ум се помолих отговора й да е положителен.

  - Да, взела съм си всичко необходимо.

  - Тогава – една въздишка се отрони от устните ми, но успях да я замажа с кимване по посока на вратата – след вас, мис – тя не помръдна от мястото си.Не вярвах на очите си - точно сега  ли реши да прояви ината си? Реших да пробвам със заплаха – Ако не искаш отново да те метна на рамо и да те изнеса насила, по- добре се размърдай.

 Това сякаш подейства, защото без повече да се пазари, тя тръгна пред мен. Вече в колата  рязко се  обърна и попита.

  - Какво искаше да кажеш с това „отново да те метна на рамо”? – гласът й трепна, когато произнесе „отново”

  - Някой ден, ако си послушна, може и да ти кажа – трябваше да го запомня, за бъдещите ни сблъсъци.

  - Ок, продължавай да си вярваш – явно реши, че за момента не може да изкопчи повече информация по въпроса и за това се отказа.

 Бях толкова скапан, че дори говоренето ми костваше неимоверни усилия. Мислено благодарих на Алекс, че се отказа от по- нататъшен разпит,когато видях да вади MP4 от чантата си. 

 Тя срита мокасини те си под седалката и качи босите си крака на таблото, сложи си слушалките и така наду музиката, че не можех да чуя и собствените си мисли. Но пък краката й представляваха такава невероятна гледка за уморените ми очи, че щеше да ми  държи влага през цялото турне.

 Добре, че в този момент беше заета с наместването на слънчевите си очила и не погледна към мен, защото на лицето ми бе цъфнала най-доволната усмивка, на която бях способен в този момент.

 След малко се унесе в сън.