Глава 30: Хари

 По нежното й лице се стичаха сълзи. Мразех се, защото причината за тях бях аз. Тя разпери ръце и следващите й думи се забиха в сърцето ми.

  - Господ да ми е на помощ, защото съм безумно влюбена в теб, Хари! Ти открадна сърцето ми, разби го и после отново съедини парченцата... И ако сега не ме целунеш, ще умра, неспособна да живея без теб!

 Не знам как изминах разстоянието, което ни делеше. Всичко беше, като в транс. Мекотата на устните й ме довърши! Целувката ни остави без дъх, но никой от нас не се отдръпна. Бяхме се вкопчили един в друг, неспособни да се владеем.

 Но това не ми беше достатъчно! Исках да я усетя истински, да обходя всеки сантиметър от нежното й тяло с устни, за да се уверя, че не сънувам.

 Вдигайки я на ръце, тръгнах по стълбите към спалнята. Пръстите й се бяха вплели в къдриците ми, притискайки главата ми към нейната. От устните й се отрони стон, който ме довърши. Това, че причината за него бях аз, ме караше да изпитвам чувство на задоволство.

 Вече пред спалнята, изритах притворената врата и тя се удари силно в стената. Нетърпеливи да утолим страстта си, двамата трудно контролирахме действията си. Алекс грубо задърпа косата ми, изтръгвайки ръмжане от гърдите ми. Възбудата замъгли съзнанието ми, което ме накара за се отдръпна рязко от нея. Не исках нещата да се случват прибързано, имахме цялото време на света.

 Стон на недоволство се отрони от устните й, когато отделих моите. Клепачите й се повдигнаха и очите й, станали почти черни от желание, се приковаха в моите. Тя понечи отново да ме целуне, но аз не й позволих. Бавно я оставих да стъпи на пода, без да я изпускам от ръцете си.

  - Кажи го! – тихо помолих. Нямаше нужда да уточнявам какво исках да чуя, тя прекрасно ме разбра.

  - Хари – името ми се отрони, като въздишка от подпухналите й устни, които миг след това се разтеглиха в нежна усмивка. Малката й ръка се вдигна и погали бузата ми. – Обичам те, Хари – теб и никой друг!

 Алекс се надигна на пръсти и зарови глава във вратът ми. Удари ме ток и аз потръпнах от наслада. С нежността на пеперудени крила, малките целувки, които започна да оставя по кожата ми, ме накараха отново да я притисна към тялото си. Треперещите й ръце зашариха по гърдите ми, разкопчавайки бавно копчетата на ризата ми.

 Но нетърпението й взе превес и в следващият момент тя рязко дръпна плата и последните копчета се разпиляха около нос. Без да прекъсва изследователската си дейност, Алекс ни  извъртя, бутайки ме върху леглото. Погледът й обходи разголените ми гърди, спускайки се надолу. На устните й се появи доволна усмивка, когато издутината в панталона ми привлече вниманието й.

 Тя запретна високо дългата си пола и ме възседна. Веднага обхванаха стегнатите й бедра, милвайки кожата й, така мека и нежна. Зачудих се как съм могъл да забравя това усещане! Тръгнах да се надигам, но Алекс отново ме бутана, непозволявайки ми да се добера до желаното. Ръцете й загалиха корема и гърдите ми. После сведе глава и започна да се изкачва нагоре, а устните й предизвикваха тръпки по тялото ми. Когато стигна до вратът, тя зашепна с дрезгав глас в ухото ми:

  - Имам доста да наваксвам, мистър Стайлс – горещият й дъх опари кожата ми, карайки ме целият да настръхна, а думите й изпратиха недвусмислени сигнали към  малкият ми приятел. – Надявам се, нямате нищо против да ми помогнете с преговора на материала и опресняването на паметта…

 Това беше! С едно рязко движение смених позициите ни, намествайки се между бедрата й.

  - Просиш си го! – прошепнах в ухото й, като размърдах ханша си, отърквайки се в нея. Усетих как тялото й се изпъна, а бедрата й се затегнаха около мен.

  - Да и знам, че нямаш търпение да ми го върнеш – Алекс отново намери устните ми, прокарвайки езиче по тях, след това засмука долната.

 Ръцете й задърпаха колана на панталона ми. Леко се отдръпнах, осигурявайки й пространство за действие.Когато  копчето и ципа го последваха, пръстите й обгърнаха кръста ми, след което се напъхаха под ластика на боксерките и възбуждащо стиснаха задника ми.

 Замъгленото ми от възбуда съзнание си играеше с мен. Действията на Алекс нямаха последователност. Имах чувството, че ръцете й са навсякъде – в един момент притискаха задника ми, в следващият се спускаха по раменете, нетърпеливо сваляйки ризата ми. Но когато отново се насочи към панталона, се отдръпнах, предизвиквайки стон на недоволство. Желаех я, но  не исках да избързвам, подлагайки самоконтрола си на изпитание.

 Застанах на колене и се взрях в нея. Не ми беше нужна светлина, за да различа чертите й в мрака  – пълната луна хвърляше сребристи отблясъци из цялата стая. Протегнах ръка и погалих лицето й.

  - Никога вече не искам да виждам сълзи в тези прекрасни очи!

 Алекс се размърда, правейки опит да се надигне. Улових ръцете й, издърпвайки я към себе си. Пръстите ми се заровиха в косите й, освобождавайки ги от ластика, с който ги беше прихванала, а устните ми нежно обхождаха лицето й, изпивайки остатъците от сълзите. След това се насочих към шията, леко засмуквайки кожата й.

 Отново я положих да легне, като продължих обхода си. Когато достигнах до ръба на корсета, улових със зъби черната панделка и я развързах. Помогнах си с ръце да го разтворя, а когато това стана, шумно издишах, защото Алекс не носеше сутиен.

 Без да чака да се окопитя, тя хвана колана на панталона и ме придърпа към себе си. Гърдите ми се притиснаха в нейните, а устните ни се съединиха в поредната изпепеляваща целувка. Подпирайки се на едната си ръка, аз се преместих до нея, докато с другата задърпах полата от ханша й. Тя повдигна дупето си, след това краката, а полата полетя в неизвестна посока.

 Връщайки се на първоначалното си позиция, започнах да се спускам надолу, като не преставах да милвам и целувам тялото й. Разбира се, отделих специално внимание на двете нежни полукълба, като с това си действие карах Алекс да се извива неудържима под мен, да стене и да скубе косите ми.

 Когато стигнах до бельото й, рязко се изправих, премигващ невярващо.

  - Сериозно?!? – беше с обикновени памучни бикини, черни с щампирана картинка отпред – заключен катинар, обрамчен с бодлива тел.

  - Не ставай смешен! – сряза ме веднага, а очите й се присвиха, надигайки дупето си. – Стига игри, мистър Стайлс! Време е да ми покажете на какво сте способен!

 Дали на света е имало човек с по-идиотска усмивка от моята в този момент! С едно движение отстраних последното парче плат от тялото й, след което побързах да се освободя от моите дрехи и се върнах при нея.

 Без да прониквам в нея, отърках цялото си тяло в нейното, в опит да нажежа тотално обстановката, довеждайки я до ръба на желанието. Алекс изръмжа, също раздвижвайки ханша ли, а ноктите й се забиха в раменете ми.

  - Ако продължаваш да ме дразниш, ще… ще…

  - Какво ще направиш? – без да я изпускам от поглед, заех позиция и отново се спрях.

  - Ще те зарежа и ще си купя вибратор!

  - Това, като заплаха ли трябва да го приема? – бавно започнах да навлизам в нея, карайки я да се задъха.

  - Не изпитвай… търпението ми!

  - Обещавам! – след което побързах да й го докажа.

*          *           *

 Един нахален слънчев лъч си проби път през пердетата в затъмнената стая и се спря върху лицето ми. Бавно,  съзнанието ми започна  да изплува от дълбините на съня…

 В момента, в който спомените от снощи нахлуха, една доволна усмивка се настани на лицето ми. Мислех, че първата нощ, която прекарах в обятията на Алекс е неповторима, но се оказа, че съм се лъгал. Тази беше в пъти по- специална, защото и двамата прекалено дълго бяхме чакали и се бяхме търсили, причинявайки си незаслужена болка и обвинявайки другият за нещастието си. Докато съдбата не реши, че вече е време отново да се намерим. Този път за винаги!

 Без да отварям очи, бавно приплъзнах ръка към Алекс, за да я придърпам в прегръдките си.

  - Не отново! – скочих стреснато – мястото до мен беше празно и отдавна изстинало.

 Обзе ме паника – малкият дявол пак ме беше изиграл! За втори път ми се беше изплъзнала, без дори да я усетя. Така ли щеше да бъде винаги? Щяхме да изгаряме в прегръдките на другия, а на следващият ден тя щеше да бяга? Не и ако зависеше от мен!

 Бързо станах от леглото, оглеждайки се за боксерките си, но тогава нещо привлече погледа ми – корсетът и полата й още бяха на пода.

 Отдъхнах си - значи не си беше тръгнала. Запътих се към банята, но там нямаше никой. Само запотеното огледало свидетелстваше за присъствието й по-рано. Представата за Алекс под душа отново възпламени желанието ми, изпращайки приятни тръпки към слабините ми.

 В този момент до слуха ми достигаха приглушени гласове. Странно – кой ли може да е дошъл толкова рано? Тръгнах към долният етаж, като в движение погледнах стенният часовник срещу стълбите – 12:34ч. на обяд. Значи въобще не беше рано, а просто се бях успал.

 Босите ми крака зашляпаха по студеният под, следвайки посоката на гласовете. Но когато стигнах до вратата на кухнята, спрях изненадано, а ръката ми покри устата, за да приглуша напушилият ме смях.

 Кухнята ухаеше на кафе, от радиото се носеше One Way Or Another, а Алекс, облечена с черната ми риза, си припяваше и подскачаше пред печката. Дългите й коси, още влажни от взетият душ, се разпиляваха по гърбът и следваха движението на главата й.

 Тази гледка не беше за изпускане и аз се подпрях на касата на вратата, скръствайки ръце пред гърдите си.  Без да ме усети, Алекс продължи да танцува и припява, но имаше нещо, което ми убягваше. Нещо в движенията й ми беше до болка познато.

 Чак когато песента навлезе в последната си минута, аз включих и самодоволната ми усмивка се изтри. Припомняйки си кадрите от клипа ни, започна да ми просветва, но трябваше текста да стигне до повтарящият се припев, където извиквах „О, йе!” вдигайки високо ръка и завършвах ударно с „Yeah teenage kicks right through the night”, за да осъзная, че тя имитираше мен!?

 Докато асимилирам видяното, песента свърши. Алекс направи лек реверанс, приемайки аплодисментите от въображаемата публика. Реших да се включа и също бурно заръкоплясках, с което я накарах стреснато да се обърне. На лицето й изби лека руменина, осъзнавайки, че съм станал свидетел на изпълнението й.

 Оттласквайки се от рамката на вратата, с бавни стъпки се насочих към нея, продължавайки да ръкопляскам.

  - Имате невероятен глас, госпожице! Замисляли ли сте се да  станете певица?

  - О, моля ви се! – тя театрално извъртя очи. – Достатъчно ми е, че зет ми и гаджето ми се изживяват, като такива!

 Гадже? Вече пред нея, спрях изненадан от думите й! Нима тя ме нарече свое гадже?

  - Кажи го пак! – Тихо помолих, не вярващ на чутото.

 Алекс ме погледна сериозно в очите, обмисляйки думите си.

  - Е, винаги може да размисля по въпроса!

  - Но аз не съм съгласен! – Обхванах кръста й с ръце, придърпвайки я към себе си. – Добро утро, малка ненаситнице!

 Тя се изкикоти, надигна се на пръсти и нежно ме целуна.

  - Добро утро и на теб!

 Задълбочих целувката, но тогава се сетих нещо и се отдръпнах, за да мога да уловя погледът й.

  - Я ми кажи  – ти имитираше ли ме преди малко?

 Алекс изсумтя недоволно, че е разкрита, но не ми отговори. За сметка на това отново се притисна в мен, а ръцете й се заключиха около вратът ми. Устните ни отново се сляха, но този път с нарастваща страст, което ме накара да я повдигна и да я сложа са седна върху масата.

 Устните ми зашариха по кожата й, предизвиквайки стон на удоволствие от нейна страна. Когато стигнах до гърдите й, се отдръпнах, за да я отгледам.

  - Тази риза ми е позната – прокарах пръст по ръба на плата, спускайки го между гърдите й. – Но мисля, че определено ти стои по-добре отколкото на мен.

 Алекс се размърда неспокойно, усетила възбудата ми между крака си, които се обвиха около мен, придърпвайки ме максимално.

  - Мисля, е още имам бели петна в паметта – констатира тя, прехапвайки замислено устни, което предизвика смехът ми. – Помощ от приятел?

 Не ми трябваше повече – повдигнах я, понасяйки я отново към спалнята. Когато минавахме през фоайето, на вратата се позвъни. Алекс издаде тих стон на недоволство.

  - Трябва ли да отвориш?

  - Който и да е – ще си отиде –  възбуждащото прокарвах на езика по шията й, което я накара да отметне глава назад.

 Когато се намерихме върху леглото, продължих изследователските си набези по тялото й – бавно и целенасочено, спускайки се надолу. Но отново бяхме прекъснати, този път от телефона ми. Първоначално го игнорирах, но досадното звънене не преставаше.

  - Може да е важно – промърмори Алекс, придърпвайки ме отново нагоре по тялото си. Устните ни се сляха, докато опипом търсех апарата на нощното шкафче.

 Без да прекъсвам целувката, за да погледна кой е досадника, натиснах зелената слушалка и отговорих:

  - Разкарайте се досадници, не приемаме гости!

  - Поне в следващите няколко дни… седмици… - допълни ме Алекс.

 От другата страна прозвуча неудържим кикот, примесен с одобрителни подсвирквания и недвусмислени изрази.

  - Добре, деца, забавлявайте си – можех да видя доволната усмивка на Лиам. – Само не забравяй, че другата седмица имаме концерт, Хари.

  - Да, да… - промърморех между целувките, след което изтървах телефона.

 Дишането на Алекс се учести, тя се размърда под мен, а ръцете й се заровиха в къдриците ми.

  - Кажи го – прошепнах срещу устните й. – Никога няма да ми омръзне да го чувам!

 Дърпайки главата ми, Алекс ме изгледа сериозно.

  - Обичам те… Но ако дори само погледнеш в страни, ще те лиша от магическата ти пръчица… Хари Потър!

 Знаех, че е способна да изпълни заканата си. Взирайки се в очите й, казах сериозно:

  - Обичам те, Александра Петрова! Ти си единствена, неповторима и уникална и аз ще посветя всеки един ден до края на живота си, за да ти го доказвам!

 След което всичко друго избледня, светът за нас изчезна и останахме само двамата и любовта ни!