Глава 18: Хари

 Когато най-после се прибрах в нас, имах сили само да се добера до леглото и да се стоваря отгоре му. Умората от последните четири месеца и дългият полет към дома си каза думата и аз заспах, още преди да съм докоснал възглавницата…

 Събудих се към полунощ, плувнал в пот и зверски гладен. Слязох към кухнята, за да потърся нещо за ядене, но поради дългото ми отсъствие, хладилника ме посрещна изпразнен от съдържание. За това се разрових из шкафовете, но и там ме очакваше разочарование – намерих само кутия солени бисквити с изтекъл срок на годност. Въздъхнах примирено и подпирайки се прав на кухненския плод, захрупах оскъдната си вечеря.

 Когато заситих поне малко глада си, отново се качих  към спалнята си, смъкнах намачканите си дрехи и влязох да си взема душ. Топлата вода отпусна схванатите мускули по тялото ми, но не и вътрешното ми напрежение. Кошмара, който ме събуди, отново изникна в главата ми . Бях на пуст кръстопът и се чудех на къде да тръгна, когато чух форсирането на двигател и звънкият смях на Алекс. Затичах се по посока на смеха, но колкото повече напредвах, толкова повече заглъхваше шума от мотора…

 Спрях водата и се върнах в спалнята. Нахлузих боксерките си и отново си легнах, унасяйки се в дълбок, но неспокоен сън.

 На сутринта ме събуди телефона.

  - Хей, приятел! – прозвуча веселият глас на Зейн – В неделя ще правя барбекю. Нали ще ни удостоиш с присъствието си?

  - Разбира се, разчитай на мен – потвърдих аз, обърнах се на другата страна и отново заспах.

 В неделя сутринта изкарах Астън Мартина си от гаража и потеглих към провинцията. Нямах търпение да стигна по- бързо, за да имам време да поговоря на спокойствие с Кати. Бях прекарал последните два дни спейки, като само веднъж си поръчах три пици по телефона, за да не умра съвсем от глад.

 Стигнах за по- малко от час, но въпреки това Лиам  и Найл  вече ме бяха изпреварили. Малко след мен пристигнаха и Луи и Елинор.

  - Къде е Дани? – попита Луи.

  - Има репетиция  – отговори Лиам , без да изпада в подробности.

  - В неделя? – учуди се Ел.

  - До началото на турнето ще е всеки ден така. – сопнато отговори Лиам, с което даде ясно да се разбере, че не му се говори по темата.

 След това всички заговориха едновременно за нещата, случили се през последните три месеца. Само аз се чувствах някак излишен, защото освен Кати и Зейн, другите пренебрегваха присъствието ми. Дори и Елинор.

 След половин час Зейн се скри в кухнята и се върна с две розови престилки.

  - Някой желаещ да ми помогне със скарата? – попита, развявайки престилките, но всички  се направиха на разсеяни . – Никой? Хари?

 Знаех, че се опитва да ме включи и мен във всеобщите занимания, но на мен не ми беше до това. Погледнах го и поклатих глава.

  - Аз ще ти помогна – Лиам се приближи до него и взе едната престилка, като ми хвърли намръщен поглед. Тримата с Луи и Найл още не бяха превъзмогнали падението ми по време на турнето.

  - Не го мисли – Кати, до която седях под чадъра, се наведе и ми заговори на ухото. – Всичко ще се оправи, ще видиш. Просто Лиам се нуждае от повече време. А ако той ти проговори, Луи и Найл ще последват примера му. – засмя се тихо и продължи – Знаеш, че тежката дума на Daddy Direction е от голямо значение.

  - Знам, Кати, но въпреки това ми е тежко да се чувствам изолиран. А те точно това се опитват да правят, за да ми покажат какво мислят за мен. Бих предпочел Лиам да ме удари още стотина пъти, отколкото въобще да не ми говори. Господи, ако знаеш колко ми липсваха разговорите ни! – прегърнах я аз.

  - Знам, миличък! – разроши Кати косата ми. – А сега защо не се направил на мой личен сервитьор и не ми донесеш един студен фреш? Има цяла кана прясно изстискан в хладилника.

  - На вашите услуги, мадам – усмихнах й се и тръгнах към къщата.

 Но още преди да стигна до вратата, чух шума от приближаващ мотор. Сърцето ми заби по- бързо, когато след секунди от зад ъгъла се появи голямо „Harley”, с двама души на него. Този, който го караше изгаси двигателя, свали каската и … 

 Всичко в мен се преобърна, когато разпознах Алекс в моториста. Тя разтърси глава и лъскавата й коса се разпиля по гърба. Чух подсвиркване, но дори не погледнах в посока на другите. Имах очи само за жената, която владееше сънищата и мислите ми през последните месеци.

 Алекс слезе от мотора, но мъжа остана. Зачудих се дали няма да си тръгне веднага, но той насочи мотора към високата ограда и дърветата. Преди това й каза нещо, което я накара звънко да се засмее  и да му прати въздушна целувка. Сърцето ми за миг спря. Нима това беше новият мъж в живота й?

 Алекс се насочи към другите, като свали коженото си яке и го преметна през рамо. Но не успя да стигне далеч, защото Найл изникна пред нея и падна на колене. От това разстояние не чух какво й каза, но самият жест беше достатъчно красноречив. Тя обаче само разроши косата му, като го дали с лъчезарна усмивка и го отмина с думите:

  - Сърцето ми вече принадлежи на друг!

 Каза го високо и ясно,  леко извърнала глава назад. Но едва беше направила две крачки, когато и Луи се включи в играта, също падайки на колене пред нея. Алекс се наведе, за да го целуне по главата и подмина и него.

  - Ставайте момчета! – нареди им смеейки се тя.

 Помислих, че цирка е свършил и се готвех да вляза в кухнята, когато чух гласа на Лиам. Той запя „Magic” на дървената лъжица, която държеше. Зейн го погледна и вдигайки щипците, с които обръщаше пържолите, започна да му приглася. Двамата като по команда тръгнаха с бавна танцова стъпка към изненаданата Алекс. Луи и Найл, които до сега стояха зад Алекс и се превиваха от смях, се включиха на припева, като минаха от двете й страни.

 Мъжът, който дойде с Алекс, застана до нея и обгърна голият й кръст с ръка. Наведе се към нея и й прошепна нещо на ухо, с което си спечели лъчезарна усмивка.

  - Браво! – заръкопляскаха Кати и Ел на покланящите се певци, които още не бяха излезли от роля.  – Бииис! Бииис!

 Лиам приближи към Алекс, казвайки й нещо, докато я прегръщаше за поздрав, което я накара да се изчерви.  Зейн  избута Лиам на страна , заемайки мястото му, но и той не се задържа дълго, защото Найл се промуши между двамата с ръка на сърцето. През това време Луи търпелива чакаше отзад, ама изглежда му писна, хвана Найл да яката и го премести.

 Когато всички се изредиха да я поздравят, Алекс им представи стоящият до нея мъж и оставяйки ги да се запознаят тръгна към къщата. Тръгна към мен!

 Вървеше с наведена глава, заради светещото в очите й слънце, като продължаваше да се усмихва. Изглеждаше толкова щастлива! Но усетих в нея и някаква промяна – дрехите и определено бяха по- предизвикателни от преди, както и тежкият грим, с какъвто беше и на летището. Въпреки това ми се прииска да я взема в ръце си, да я отнеса на някъде и да я целувам, докато не я омаломощя от страст… Докато не й припомня всичко, което тя не помнеше…

  - Хей! – когато стигна почти до вратата, Алекс вдигна глава и ме видя. – Как си , Хари? Не знаех, че и ти си тук!

 Тъкмо се готвех да й отговоря, когато тя се сети нещо и се врътна бързо. От рязкото движение косата си да се преметна върху якето на дясното й рамо и пред погледа ми се разкри нещо, което определено го нямаше преди три месеца. Алекс извика нещо към другите, но аз не чух какво, защото бях омагьосан от красивата татуировка. Представляваше паднал на колене ангел, държащ в ръцете си кървящо сърце. В главата ми изникваха много въпроси – кога, как, има ли някаква символика…

  - Направила си си татуировка? – казах първото, което ми дойде наум, когато тя отново се обърна към мен. – Означава ли нещо?

  - Не – отговори ми кратко Алекс, като се опита да мине покрай мен.  – Картинката ми хареса.

  - Алекс, почакай…  - хванах я нежно за китката, като се опитах да я спра. Но когато ме погледна, тя сякаш се стресна и отстъпи крачка назад.

  - Сега нямам време – освободи бързо ръката си от хлабавата ми хватка, обърна се и изтича нагоре по стълбите.

 До края на деня нямах втори шанс да остана насаме с нея, но не я изпусках от поглед.  А тя прекара почти цялото време в басейна с Марко – така се казваше мъжът, с когото беше дошла и който ми беше представен от Катерина.

  - Приятно ми е, Хари – стисна здраво ръката ми той и ми се усмихна. – Слушал съм доста за теб и се надявам да станем приятели.

 Не успях да го попитам кой му е говорил за мен, защото точно тогава Алекс се появи по бански и аз забравих за съществуването на останалият свят…

  - Хари, слушаш ли ме? – Катерина ме ощипа по ръката.

  - Съжалявам…  - погледнах я смутено – Какво казваше?

 Кати ми хвърли един възмутен поглед. Двамата седяхме под сянката на чадъра, докато всички останали бяха в басейна и вдигаха ужасна врява.

  - Попитах те какво става с теб. Защото, като оставим проблемите ти с Луи, Найл и Лиам, ти сякаш си тук само телом. – повтори Кати.

  - Аз… - наведох глава. Не можех да говоря с Алекс, но сега момента беше подходящ, за да споделя с Кати.

  - Сподели с кака – насърчи ме тя.

  - Виж, Кат – погледнах я отдолу нагоре – Трябва да ти кажа нещо. Но, моля те – обещай първо да ме изслушаш и после, ако поискаш, аз сам ще окача бесилото си на най – високото дърво в градината.

  - Не мисля, че е необходимо да се стига до там… - опита се да ме оспори Кати. – Но ок, ще те изслушам, без да те прекъсвам.

 Поех си дълбоко въздух, поизправих се и поглеждайки я открито в очите, изстрелях:

  - Безумно, безнадеждно и лудо съм влюбен в Алекс!

  - Само това ли? Ако искаш благословията ми – имаш я! – каза спокойно Кати, като повдигна едната си вежда.  Не очаквах такава реакция от нея и я погледнах ококорено. Тя също се понадигна, хвана ръцете ми в своите и продължи. – Виж, Хари, ако това е всичко, не виждам какъв е проблема. Просто трябва да го кажеш на нея, не на мен.

  - Но аз… - наведох глава и замълчах, но Кати ме погали нежно по лицето и ме накара отново да я погледна.

  - Защо да не можеш? – Кати ми се усмихна, после шеговито се намръщи и продължи – Харолд Стайлс, не ми казвай, че се страхуваш да се изправиш пред едно момиче и да й признаеш чувствата си! Защото този Хари, когото аз познавам и който е най- големият разбивач на женски сърца, не би се уплашил от едно такова признание.

  - Но как да го направя сега, когато вече е късно за това? – в очите ми проблеснаха сълзи на отчаяние. - Тя е с Марко и изглежда много щастлива с него…

  - Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат от страни – прекъсна ме тя. Но преди някой от двамата да каже още нещо, на масата до нас зазвъня телефон с „Let Me Hear You Scream” на Ози Озбърн. И двамата се обърнахме по посока на звъненето, а Кати каза – Това е телефона на Марко. Нека си звъни, ще му кажа после.

 Телефона наистина спря и Кати продължи:

  - Послушай съвета ми и открито говори с Алекс. – загадъчно ми се усмихна тя. - Вярно, че е голям инат, но не е глупава и ще те изслуша…  - телефонният звън отново ни прекъсна. Кати погледна към басейна – Явно е важно, щом отново звъни. Мааркоооо!

 Кати извика няколко пъти името му, но врявата в басейна попречи някой да я чуе. Накрая се принудих да стана и лично да занеса телефона на притежателя му.

  - Марко – застанах до ръба на басейна и най – после привлякох вниманието му. – Телефона ти не престава да звъни.

 Марко се набра на ръба и излезе от водата. Взе телефона от ръката ми, но като видя кой го търси, се намръщи. Благодари ми и се отдалечи към къщата, като пътьом взе една хавлия. А аз, без да погледна другите, се върнах при Кати.

  - Опитах се вече няколко пъти – прокарах ръка през косата си и продължих разговора, от където беше спрял. – Дори днес, когато влезе в къщата, за да се преоблече. Но тя пак ми избяга.

  - Просто не си случил на подходящият момент. – успокои ме Кати. – Ще ти дам адреса на бара, където работи. Знам, че няма да имате възможност да поговорите на спокойствие, но поне ще се опиташ да я убедиш да ти отдели време на следващият ден…

  - Марко, какво става? –   привлече вниманието ни Алекс. Тя заплува към стълбите на басейна, където напълно облеченият Марко я посрещна с  една голяма хавлия и я загърна в нея. След което я дръпна в страни.

 Това, което й каза, я накара да  сложи ръка на устата си и силно да го прегърне. След което Алекс се затича към къщата, а Марко тръгна към нас.

  - Съжалявам, че ще трябва да ви напусна толкова скоро, но възникна нещо спешно – наведе се над Кати и я целуна по бузата. – Благодаря ти още веднъж за поканата, Кати. Ще ни извините пред другите, нали? Хари – протегна ръка, за да стисне моята – беше ми приятно да се запознаем и се надявам в бъдеще да се виждаме по- често.

 И без изчака отговора ми или този на Кати, Марко се обърна и тръгна към мотора.

  - Трябва да е станало нещо наистина сериозно, за да бърза толкова – каза Кати притеснено.

 В този момент Алекс отново се появи, вече облечена и забързано тръгна към нас. Целуна сестра си по бузата и без да каже каквото и да е, махна припряно на останалите и се качи зад Марко на мотора.

 Дълго, след като се скриха от погледа ми, аз продължих да гледам в същата посока…