Глава 19: Алекс

 Понеже повечето неща, които Марко мислеше да вземе със себе си бяха в къщи, решихме да минем през тях и да вземем останалото, а после да остане да преспи и тази нощ  при мен. Не исках да го оставям сам в такъв момент и всячески се опитвах да съм му от полза. Той беше направил толкова много за мен, че щеше да мине доста време, преди да успея да му се отблагодаря за всичко.

 Докато събираше нещата си в тях, аз изпълних молбата му и се обадих на Дейви, за да дойде по- рано в бар. Марко и друг път беше прибягвал до него, когато му се е налагало да отсъства за повече от ден, защото Дейви беше един от най- старите бармани в „Черният Ангел” и отдавна си беше спечелил доверието му. Въпреки, че имаше съдружник, Марко ми беше казал, че с времето това се е превърнало просто във формалност на хартия. И че се надявал един ден да успее да убеди Стоун да му продаде неговата част. Или просто да си разменят дяловете от бара и ресторанта и всеки да продължи по своя път.

 Още нямаше 16:00ч., когато  паркирахме пред „Black Angel’s Killer”. Дейви и Джени вече ни чакаха.

  - Какво се е случило? – попита разтревожено Джени, когато видя физиономиите ни.

  - Ще говорим вътре – отговори й простичко Марко, а когато слязохме в бара продължи. – Баща ми е починал и ми се налага да се прибера в Италия. Нямам представа колко време ще отсъствам, но се надявам, че мога да разчитам на вас тримата да наглеждате нещата тук, докато се върна.

  - Господи, Марко! – Джени го прегърна – Толкова съжалявам да го чуя!

  - Аз също – каза Дейви, като постави ръка на Марковото рамо. – Разбира се, че няма за какво да се притесняваш. Всичко в бара ще бъде наред.

 След което двамата се заеха да доуточнят нещата, за които трябваше да отговаря Дейви, а ние с Джени започнахме да си изпълняваме задълженията, както всяка вечер, преди да отворим за клиенти.

 По принцип неделята беше един от по- спокойните дни в бара, но точно днес имаше гостуваща група и заведението се пръскаше по шевовете. Двамата с Марко едва смогвахме с поръчките, защото поехме и част от задълженията на малките барове. Това беше добре, защото отвличаше мислите на приятеля ми от смъртта на баща му. В един момент той дори успя да забрави предстоящото погребение и отново влезе в ролята си на мой  кавалера за танците, какъвто беше всяка друга вечер.

 Бандата, която днес забиваше на сцената, се оказа доста добра. Освен задължителните кавъри, които всички начинаещи рок музиканти изпълняваха, момчетата изсвириха и  няколко авторски парчета. Когато прозвучаха първите акорди на  „In A Darkened Room” – една от любимите ми балади  на Skid Row,  Марко заряза работата си и ме покани на танц, като ме притисна плътно към себе си и започна тихо да припява в ухото ми. След малко ме завъртя, с което си спечелихме одобрителните ръкопляскания и подсвиркания на клиентите. И друг път бяхме танцували, без значение дали на бавна или бърза песен, но той знаеше как ми действа точно тази в момента – чувствах се, като лиричният герой в песента. Когато песента свърши, той ме завъртя за последно и целуна ръката ми, а аз му направих реверанс.

 Настроението и купона течаха с пълна сила, когато дойде време за задължителната почивка на групата. Едното сепаре до сцената стоеше винаги резервирано за рокаджиите  и техните приятели и момчетата седнаха около масата, за си отдъхнат, преди следващият сет. Но понеже един бар не можеше да остане тих, Марко винаги пускаше музика от уредбата.

  - Лелееее… - бях се обърнала, за да подредя бутилките с алкохол, когато чух подсвирването зад гърба си. Обърнах се и се озовах срещу вокала на групата. – Това се казва Черен Ангел! – Той ми се ухили насреща и ми подаде ръка, която аз лекомислено поех. В момента, когато вече бях в досега му, той ме дръпна силно към себе си и навеждайки се върху бара, се опита да ме целуне.  Дъхът му имаше неприятна миризма на алкохол и цигари. Явно вече беше пиян.

  - Какво по- дяволите си въобразяваш? – опитах да се дръпна назад, но той стисна много силно китката ми и аз изохках от болка. За съжаление точно в този момент Марко беше отишъл до офиса си и аз бях сама зад бара. – Пусни ме веднага, мръсно копеле – замахнах със свободната си ръка, но той хвана и нея.

  - Цяла вечер те наблюдавам как си връткаш кръшното кръстче и това сладко дупе… - мъжът срещу мен облиза устните си – Какво ще кажеш да се присъединиш към нас на масата, а когато приключим, ние двамата с теб да се усамотим някъде и…

  - Тя няма да ходи никъде с теб!

 Не вярвах на очите си! Затворих ги и после пак ги отворих, но той наистина стоеше срещу мен. Определено не сънувах.

  - Ако не искаш утре да си записваш час за ново чене, по- добре я пусни. – произнесе Хари през стиснати зъби, а очите му хвърляха гневни искри. Но макар и с глава по- висок, другият мъж изглеждаше доста здрав.

  - Намери си друго ангелче, пич – без да се обръща каза рокаджията – Това тук първи си го заплюх…

 Но не се доизказа, защото Хари го хвана за яката на потната риза и обръщайки го към себе си, му нанесе удар в лицето. От изненада, другият мъж ме беше пуснал при извъртането и аз успях да отскоча назад. Но тупаника не беше успял да го засегне особено. Той разтърка наранената си брадичка и в следващият миг двамата се търкаляха на пода пред бара.

 Настана суматоха, хората започнаха да се отдръпват от биещите се, но никой не смееше да се намеси. Ако и аз останех безучастна, можеше не само да се наранят взаимно, но и да причинят поразии на заведението или на някой от другите клиенти.  Нямах време да заобикалям целият бар, за това стъпих върху една празна каса, която чакаше да бъде преместена и се прехвърлих от другата страна.

  - Престанете веднага! – наведох се и задърпах Хари за тениската, но точно в този момент другият мъж замахна и вместо него, удари мен.

  - Какво става тук, по –дяволите! – кресна Марко, докато си пробиваше път през насъбралата се тълпа зяпачи. – Дейви, Том, помогнете ми да ги разтървем. – хвърли поглед към мен, вече навеждайки се да разтърве биещите се и додаде – Джени, изведи веднага Алекс от тук и наложи лед на устната й, за да не се подуе.

 Джени, която беше чула виковете ни и се беше приближила да разбере какво става, ме подхвана през раменете, защото  от силният удар краката ми още трепереха и ме поведе към  тоалетните за клиенти, които бяха по- близко от служебните. Там ми помогна да седна на плота на мивката и намокри една хартиена салфетка със студена вода.

  - Дръж това, докато се върна – подаде ми я тя. -  Може и да не предотврати подуването, но поне да спре кръвта от разбитата ти устна. Аз отивам за лед.

 Джени излезе, оставяйки  ме сама. Шока да видя Хари в „Черният Ангел” беше по- силен от удара, който получих. Седях, с вперен в пода поглед, когато някой почука на вратата.

  - Алекс? – гласът му прозвуча уморено – Тук ли си? Може ли да вляза?

 Аз обаче не го удостоих с отговор, което го накара леко да бутне вратата и да надникне. Когато ме видя, Хари изрита вратата и нахълта.

  - Това е дамската тоалетна – изтърсих първото, което ми дойде на ум, без дори да го поглеждам. – Излез веднага, преди да си създал още проблеми.

  - Аз ли да създам още проблеми? – повдигна вежди той. – Ако не беше облечена като… – Хари млъкна рязко, приближи се и посегна да ме хване за брадичката. – Дай да видя устната ти…

 Но неизказаните думи вече бяха оказали ефекта си върху мен и аз скочих от плота, изблъсквайки ръката му.

  - Облечена като каква? – бях бясна. Как си позволяваше да идва в заведението, където работех и да ми държи сметка за облеклото ми? – Отговори ми, Хари! Като каква ти изглеждам с тези дрехи? – посочих с ръка униформата си. И понеже той само мълчеше и ме гледаше втренчено, трябваше да си отговоря сама. – На уличница ли ти приличам? Това ли щеше да кажеш? – с всяка следваща дума повишавах глас. -  Как смееш, по- дяволите?

  - Идвам тук,  с намерението да те видя и поговоря спокойно с теб и те намирам да се целувах с някакъв  пияница на бара ! – най – после благоволи да ми отговори той, също викайки. -   А ти ме питаш как си позволявам да ти държа сметка за облеклото!?

 Преди обаче да успея да му отговоря, вратата се отвори и Джени влезе, следвана от Марко и Дейви.

  - Всичко наред ли е, Алекс – попита ме Марко, но аз дори не си направих труда да го погледна. В момента се водеше безмилостна война между моя поглед и този на Хари.

  - Да, Марко – отговорих аз. – Господина тъкмо ли тръгваше.

  - Ок, тръгвам си! – присви очи Хари. - Но знай, че нищо още не е приключило и аз няма да се откажа, докато не изслушаш това, което имам да ти казвам.

 След което се обърна и излезе от тоалетната.

  - Ето – Джени ми подаде торбичка с лед. – Наложи това на лицето си.

  - Благодаря ти, Джени – смених мократа хартия с леда и се обърнах към Марко, едва сдържайки напиращите сълзи. – Виж, съжалявам… Не съм искала да ти създавам  проблеми в бара. И ако пожелаеш да си тръгна и кракът ми никога повече да не стъпи в района на Сохо, че те разбера, да знаеш.

  - Не говори глупости, Алекс – Марко се приближи и хвана нежно брадичката ми, за да огледа лицето ми. - Нищо сериозно не е станало. Такива неща се случват във всеки бар. Но днес за пореден път се убедих, че трябва да си поговорите с този младеж на четири очи.

 До края на вечерта нещата се нормализираха. Марко беше разбрал от клиентите как е започнало всичко и поискал вокала да си тръгне незабавно. Но за да няма проблеми и с другите момчета, им изплатили пълната надница за вечерта. Това, че един от тях ставаше кретен, като се напие, не значеше, че и другите трябва да си го отнасят заедно с него.

 Когато най- после се прибрахме в къщи, Марко ми направи чай от лайка, за да успея да заспя по- лесно.

  - Направо не ми се заминава утре. – каза той с крива усмивка, докато сядаше до мен на дивана. – От както те познавам, в живота ми започнаха да се случват доста интересни неща. И ако замина, направо не знам как ще оцелееш без мен.

  - Съжалявам, че ти създавам грижи, Марко – погледнах го жално аз.

  - Не говори глупости  - прегърна ме през раменете той. – А сега си допий чая и си лягай, а аз ще дойда след малко да те завия и да ти разкажа приказка за лека нощ.

 Тази нощ спах дълбоко, без да сънувам.